Тостадас с боб и авокадо

Обичате ли мексиканско? Защото смятам ви запозная с няколко много вкусни неща. Днес това ще са тези доста засищащи тостадас. Рецептата е изцяло постна и гарантира добро нахранване.  Приготвям я за първи път, но определено влезе в списъка с любими ястия. Бързо се прави, освен ако не сме варили ние боба, което всъщност не е особено много работа. Лично аз предпочитам да си направя тортилите, затова добавям още 30мин. Но си заслужава. Рецептата не е строго вегетарианса за всички, при желание може да забъркате тестото с прясно мляко(стават по вкусни) и вегетарианското сирене да замените с кашкавал. Бобът може да е и само един вид, а ако авокадото е много малко, нека са два плода.

Долу посочените продукти са за 4 тостадас

  • 4 тортили
  • 400гр маслен боб
  • 200гр червен боб
  • 1ч.л опушен червен пипер
  • 1ч.л лют червен пипер
  • 2 шепи чери домати
  • или 2 малки домата
  • 50г вегетарианско сирене чедър
  • 1 зелена люта чушка
  • 1 плод авокадо
  • 1 скилитка чесън
  • черен пипер и сол на вкус
  • 2с.л зехтин
  • кориандър или магданоз за сервиране

За тортилите:

  • 1 ч.ч пълнозърнесто брашно
  • 1 ч.л бакпулвер
  • 1ч.л сол
  • 1ч.л зехтин
  • 1/2 ч.ч вода или прясно мляко

Пресяваме брашното към него прибавяме всички продукти и бъркаме. В началото е доста лепкаво. Месим на ръка, ако ви е трудно или просто не можете, миксерите си имат приставки за месене. Моя съвет е да се омацате хубаво, да мачкате, да „месите“,може и нищо да не стане, пък може и да се научите, аз така се научих. Измсесваме гладко тесто, преместваме го в купа и го покриваме с кърпа за 30 мин. хубаво е го оставим да почине. След това вземаме тестото и го разделяме на 4 топчета. От всяко разточваме тортила, колкото по-тънки по-добре, тестото е доста еластично, за това не се предавайте.При точене го поръсваме с брашно за да не полепва тестото по точилката и плота. Печем ги в нагорещен тиган или сач, леко намазвам страните на тортилата със зехтин. Пече се докато по балончетата не се появи леко червеникаво, след това се обръща и от другата страна и е готова.

Загряваме фурната на умерена температура. Поставяме питките тортила в нея и леко ги запичаме за 2 мин.

Намачкваме боба , към него прибавяме нарязаните на дребно домати, ако са големи домати махаме семето, за да не стане прекалено воднисто. Прибавяме подправките и объркваме всичко заедно. разпределяме сместа върху тортилите  и поставяме сиренето от горе. Връщаме във фурната за малко докато се разтопи сиренето. Обелваме, нарязваме авокадото и го разпределяме върху тортилите. Наситняваме магданоза и гарнираме. Хапваме и се цапаме на воля, защото така е по-забавно.

Еклери с лимонов чийз крем

   Еклерите са страхотно нещо, не са много сладки и са толкова леки,все пак  зависи от рецептата, тази определено не е  от сладките. Този път реших да приготвя малки еклерчета, колкото хапка и да ги напълня с много от любимия ми крем, но този път с вкус на лимон. Идеята бе за едни съвсем леки еклерчета, които те изкушават да пъхнеш в устата си още едно и още едно. Посочените продукти са за малка доза, около 30-40 бр. Може да се оформят и по-големи еклери, ако желаете, така ще имате само няколко броя. Количеството на продуктите за крема е относително, аз го правя почти изцяло на вкус и усет за плътността му, но посочените долу мерки могат да ви служат за ориентир.

Като цяло не мисля, че отнемат много време или са особено трудоемки, всъщност е много приятно, само внимавайте фурната да не ви изиграе някой номер като на мен, например, да започне да пече повече от долу и да попрепечете дънцата им. Всъщност това се оказа не толкова фатално, даже въобще, след като ги напълних с крема бяха толкова вкусни, че този малък проблем така и не се забеляза.Свършиха доста бързо.

  • 1/2 чаша (65г) брашно

  • 1 ч.л захар
  • 1/4ч.л сол
  • 1/4 (57г) масло, нарязано на кубчета
  • 1/2 чаша (120 мл) вода
  • 2 големи яйца

За намазване:

  • 1 яйце

За крема:

  • 250г сирене „Рикота“
  • 125 гр масло, меко
  • 100гр (или на вкус и гъстота!) заквасена сметана
  • 2 с.л пудра захар
  • настърганата кората от един лимон

Загряваме фурната на 200 градуса и застиламе съда, в който ще печем с готварска хартия. Смесваме брашното със захарта и солта, объркваме ги добре за да се разпредели всичко равномерно. Поставяме водата с маслото на котлона,който е на средна степен. Бъркаме за да може маслото да се разтопи преди да е завряла водата. Това е важно, водата не бива да завира докато не е разтопено цялото масло.  След като заври махаме съда от котлона и добавяме сухата смес. Бъркаме с дървена бъркалка и връщаме на котлона, като продължаваме да бъркаме докато сместа не започне да се отделя от стените на съда и да се образува топка. Степента на котлона може леко да се намали преди това. Преместваме тестото в купа и започваме да бъркаме с миксер или на ръка, докато се охлади. Ако прибавим яйцата към все още топлото тесто, те ще се сготвят, което е неприятно…След като се е охладило започваме да добавяме леко разбитите, преди това, яйца. Колко от яйцата ще употребим е относително според брашното и това как сме готвили до сега, може да се е изпарила повече или по-малко вода. Моето тесто поглъща 2 големи, ама наистина големи яйца и по някой път има нужда от още малко, тогава прибавям малко от яйцето предвидено за намазване. Познава се когато тестото не се нуждае от повече, когато то не е твърдо, а лесно се отделя от бъркалката при повдигане, но не е и течно, трябва да е едно приятно средно положение. Бъркаме с миксера докато всичко се поеме и сместа стане хомогенна . Оставям тестото да си почине една две минути докато поразчистя. С шприц или с две лъжици оформяне еклерчетата, аз използвах щприц. Оставяме известно разстояние между тях, защото при печене се надуват. С разбитото яйце и четка или някакво памуче намазваме леко еклерчетата, под леко разбираме не малко, а че не ги натискаме много.

Поставяме ги във фурната на 200 градуса за 10-15 мин докато се надигнат, веднага след това намаляме фурната на 180 градуса. По-високата температура ги кара да се надигнат бързо и така да останат кухи от вътре, като намалим температурата започва тяхното печене, сушене. Еклерчетата са готови когато придобият един кехлибарен цвят от горе и от долу. Времето за печене е относително според фурната, за това за да няма проблеми просто трябва постоянно да наблюдаваме печенето. В момента, в който се надуят, намаляме, когато се зачервят ги изваждаме.

С остър нож пробиваме от двете им страни дупки, просто пъхаме ножа хоризонтално в еклера, на нивото, на което ще ги разрязваме. Връщаме еклерите в тавата и ги оставяме в топлата фурна на леко отворена врата да изсъхнат от вътре . Може да проверим как са като разрежем един. Често то вътре остава леко влажни места, но в това няма никакъв проблем. Трябва да се напълно охладени.

За крема вземаме Рикотата и мекото масло и ги смесваме внимателно прибавяме сметатана, като непрекъснато опитваме, спираме когато на нас ни е приятно на вкус, аз го предпочитам по-млечно и не много сладко, затова слагам малко повече сметана и една две лъжици захар.Със сметаната трябва да се внимава, защото рискуваме кремът да стане по-течен от колкото ни трябва. Добре е сиренето и сметаната да не са веднага извадени от хладилника, защото маслото ще се стегне и няма да се разтвори добре в крема, а ще стане на малки парченца, това също може леко да разводни крема. Добавяме наситнената лимонова кора и разбъркваме. Кремът може да престои известно време в хладилник за да стегне.

Разрязваме еклерите през средата, пълним крема в шприц и шприцоваме в половинките, с повече крем ми е любимо. Поставяме „капачетата“ на всяко едно и поръсваме с пудра захар. Разбира се може да е и с карамел или шоколад, но това е моят избор за тази рецепта.

Орехови кюфтенца

Ореховите кюфтенца са много приятни и хранителни, ако сте на пост или друго подобно. Рецептата е изцяло без допълнителни мазнини и каквито и да е животински продукти. Не знам защо, но винаги докато ги ям си мисля,че биха се харесали, много, дори на месоядец останал без месо. Бързо се правят, като изкючим чистенето на орехи, но аз за това си имам помощник. Всичко на всичко 30 мин. не повече. Посочените в тази рецепта продукти за са двама, около 6/7 кюфтенца. Съотношението на хляба и орехите, което съм дала е личен избор в течение на времето при нас остана това количество, когато са с по-малко хляб и повече орехи стават по-сухи и много тежки. Хлябът е изцяло по ваш избор бял, типов, безглутенов или от някакви други семена, важно е да го има като свързвател. В къщи ги предпочитаме с някакъв сос, правим чеснов ( с мляко или ядково мляко) или магданозено песто, неговата рецепта ще дам със следващите кюфтенца.
Продължете с четенето на „Орехови кюфтенца“

Сутрешна енергия

   Вкусно и зареждащо, този крем е повече от закуска за мен. Хапвам го почти всяка сутрин с чаша хубав , чай. Много често прибавям или изваждам някоя съставка, но в основите си е това, което давам тук. По принцип семената е добре да са били накиснати, но ако не са, не е проблем. Може да се увеличи количеството като се добави още банан. Много често добавям и по едно киви, става по-течно , а по някой път слагам и резен ананас, ако се намира. Ароматът става неустоим, тропически свеж. Често добавям и някоя ядка, макар че ги избягвам на закуска. Ако желаете да е по- сладко, с прибавена фурма или стафиди става много приятно. Дадените количества са за една купичка.

  •    1бр голям банан
  •    1с.л сусамово семе
  •    1с.л ленено семе
  •    1с.л слънчогледово семе

(всички с  връх)

  •    1ч.л конопено семе (ако има)
  •    1ч.л мака на прах

Нарязваме банана и го поставяме в чопъра или блендера. Смиламе семената в мелничка, ако са сухи, ако са накиснати, директно в блендера. Прибавяме маката и някоя и друга ядка, ако желаем( бадеми, кашу). Смиламе всичко на крем. От горе може да поръсим със семки и стафиди, по желание.

С добавено киви слабителният ефект се засилва, което може да помогне при проблеми с червата.

Козунак „Руска плитка“

      Помните ли козунака, за който ви казах, че не стана. Стана!  Не знам дали, защото бе първото подобно нещо, което бях правила или просто бе вкусен,но ми се стори неотразим.Чувствах се толкова горда с него, въпреки всички премеждия, ако мога така да ги нарека. Сладък и ароматен. той бе радушно приет сред всички.

Страхът ми от приготвянето му се корени в нежеланието на майка ми да приготвя такъв още от както се помня, след няколкото неуспешни опита, тя загърби идеята и в съзнанието ми живееше идеята, че козунакът е нещо мистично и забулено в мистерии печиво, тъй като тя, майка ми, може да приготви абсолютно всичко и то адски вкусно, но козунак… „Магията“ е развалена и от днес в семействто ми ще се прави козунак, отново. А вие може да опитате тази приятна и лека рецепта за един голям или два малки козунака.

  • 200 мл топло прясно мляко
  • 100 г меко краве масло
  • 2 големи яйца
  • 600 г брашно тип 500
  • 130 г захар
  • 1 ч. л. сол
  • 2 и 1/4 ч. л. (7-10 г) суха мая
  • 1 ванилия
  • настъргана кора от 1 лимон или 1 портока
  • 1 с. л. какао на прах
  • кафява захар според вкуса
  • 1/2 ч. ч стафиди
  • 30 г меко краве масло
  • 30-50 мл прясно мляко за намазване на козунаците преди и след изпичане

Важно е всички продукти да са с еднаква температура от около 23 25 градуса. Оставяме маята да се разтвори и шупне в топлото мляко.

Пресяваме брашното няколко пъти. Оформяме кладенче и в него поставяме маслото, яйцата, захарта, солта,кората и ванилията. Замесваме всички продукти и месим докато получим гладко тесто, което не лепне.Поставяме тестото в съд, покриваме го с кърпа и го оставяме да втаса, докато удвои обема си. Помещението трябва да е топло, но не прекалено 23/25 градуса са добре. След като втаса се разточва на правоъгълник, маже се с разтопеното масло и се поръсва в какао и стафиди. Завива се на руло. Единият край на рулото се отрязва, а другият се оставя същото разстояние като на отрязаното парче, а останалото се разполовява на две. Двете половини се преплитат като спирала.По-долу ще сложа линк с точния начин на плетене. След като ги сплетем го преместваме в съда, в който ще го печем и го оставяме  да втаса за втори път. Колкото повече втасва по-добре. Около 3 часа е добре. Загряваме фурната на 220 градуса. Намазваме козунака с прясно мляко и го поставяме да се пече. След като се надигне максималко 10/15 мин. намаляме фурната на 180 и го оставяме да се опече напълно. На мен ми бяха необходими около 40 мин. След като го извадим отново го намазваме с прясно мляко. Общо взето е това, единственото, което ни остава е да го хапнем.

Това което научих е, маята трябва да се провери преди да се замеси. Тя трябва да е „жива“ да бълбука и т.н. При мен така не се получи, но козунака си стана, маята си се съживи и всичко си дойде на мястото. Като цяло сухата мая на се разтваряла с мляко, а се объквала директно в брашното.Въобще имам толкова да уча още за втасването, маята, кваса и прочие ,че няма търпение да замеся нещо идните дни.

ето и линка: http://www.youtube.com/watch?v=NJPHRjYOKn8&feature=player_embedded=

%d блогъра харесват това: