Тостадас с пастет от леща и зеленчукови пръчици

Напоследък доста често си правим нещо със тортила. Дали, че ни е много вкусно или защото няма хляб в къщи и на нас не ни се слиза до магазина, не знам. Но този пастет от леща се оказа много подходящ за тортилата. Зеленчуковите пръчици са просто задължителни, защото без тях нещата не стоят по същият начин. Не ми се иска да започвам пак с това, колко лесна е рецептата, но какво да направя когато е точно така, разбита се пак с малкото изключение, че сама си правя тортилата. Самата леща става за 20 мин.


Продължете с четенето на „Тостадас с пастет от леща и зеленчукови пръчици“

Елда с домати и зелени маслини

Напоследък започнах да харесвам все повече елда,а и да я приготвям по-често. Това е една много лесна и бърза рецепта, като изключим самото накисване на елдата, за което всъщност ние не трябва да правим нищо, освен да се сетим да я накиснем от предната вечер. Аз приготвям елда за две порции и то според количеството, което изяждаме, така че колко елда ще използвате си зависи от вас. Имайте в предвид, че тя също увеличава обема си. Рецептата може да е изцяло суровоядска,ако не сварите елдата. За предпочитане е да е сурова. След 12 часов престой във вода тя е напълно готова за консумация.

Продукти за 2 порции:

  • 200гр елда
  • пресни домати
  • зелени маслини
  • къри

След като сме накиснали елдата може да се свари за кратко във вода,ако предпочитате. Сложете я във студена вода и включете котлона в момента, в който заври я оставете минута или две и я махнете от котлона. Преди да правим каквото и да е накиснатата елда трябва да се отцеди и измие добре. В тази рецепта няма сол, единствената такава идва от маслините, ако предпочитате да махнете тяхната сол ги изкиснете и след това посолете елдата с хималайска сол. Ако не варим елдата я измиваме и поставяме в съдчетата за сервиране, сварената също. Нарязваме домата или доматите, зависи от големината им, на парченца, като отстраняваме семето, за да не е воднисто. Нарязване предпочитаното от нас количество маслини, аз лично обичам да има повече.

Поставяме нарязаните добрини върху елдата, поръсваме с къри на вкус и сервираме. Всичко на всичко 15 мин. Вкусно и много полезно. По принцип става и много хубаво с парченца прясно,домашно сирене, някаква ядково сирене или тофу, но този път нямах и не съм слагала.

Торта с череши и бял шоколад

Рожден ден, торта и една закъсняла публикация. Обичам череши и вишни, и бял шоколад в маслен крем, но най-много обичам човека за когото е тортата. Той имаше рожден ден на трети този месец и докато си почиваше от работа, аз смесвах съставките в кухнята.И стана торта и то каква торта. На вид непретенциозна и една такава, чисто по домашно му намацанка и с нахвърляни черешки по нея, но опиташ ли я…поне аз още си мисля често за нея, а май и още хора.

Бях приготвяла същата торта преди година, но този път някак не стана като тогава и преди бе хубава, но знам ли, сега бе друго. Не знам какво точно съм правила тогава, но този път, след внесените промени и моментни желания се получи моята нова любима торта. Като се замисля не е и трудна, само чистенето на черешите и вишните отнема време, но ако се отпуснем  и спрем да броим времето си няма да има проблем.

За блата:

  • 100гр черен шоколад
  • 175гр самонадигащо се брашно
  • 1ч.л сода
  • 140гр масло
  • 3 големи яйца
  • 3 с.л мляко
  • 1 среден банан,пюриран

За крема

  • 200гр. бял шоколад
  • 200гр череши
  • 200гр вишни
  • 125гр масло
  • 150гр заквасена сметана (може и повече)
  • 1-2с.л вишновка

Загряваме фурната на 180С . Намазнавяме и набрашняваме формата за торта.

Смесваме брашното и содата за печене в голяма купа. В друга купа разбиваме яйцата със захарта, до побеляване. Прибавяме маслото, което трябва да е доста меко. Разбъркваме докато се смеси и добавяме прясното мляко. Смесваме сухите съставки с яйчения крем. Бъркаме няколко минути докато се смесят напълно. Добавяме банана и натрошеният шоколад.

Изсипваме сместа в тавичката и заглаждаме повърхността с лъжица или шпатула. Печем 25/30 мин. докато блатър не се отдели от страните на съда или проверяваме с клечка за зъби за готовността му.

Изваждаме блата от печката и го оставяме на страна да се охлади във формата за около 5мин. Освобождаваме от формата и оставяме на изтине за около един час преди да декорираме.

За крема, разтапяме  белия  шоколад на водна баня и го добавяме към мекото масло. Разбъркваме леко и започваме да добавяме сметаната. Добавяме и вишновката. Крема трабва да е гладък и бляскъв. Лично аз, по някога имам проблеми с белия шоколад, защото някак си го пресичам. Вишните и черешите са били предварително измити, обезкостени и нарязани на парченца, като се оставят на страна и достатъчно за декорацията. Количеството плод зависи от вас.Смесваме половината крем с плодовете . Може да се разводни леко ако плодовете са много намачкани.Затова внимавайте, нека са възможно най-сухи. Също така не забравяйте, че когато слагаме пресен плод в десерт, десерта трябвада се изяде до няколко часа. Аз приготвям блата от предния ден, а крема и сглобяването оставям за малко преди сервирането.

Разрязваме блата на две. Сиропираме долния с малко вишновка разредена с вода. Отгоре поставям крема с вишните, блат и крема, който оставихме чист. Най-отгоре нареждаме плодовете и оставяме в хладилник за час два да се стегне.

Изяде се.

Спагети от тиквички с магданозено песто и орехов сос

Спагети от тиквички, опитах такива за първи път на една суровоядска среща. Харесаха ми и реших да ги приготвя в къщи, като сама си  сътворя сосовете тъй като освен, че спагетите бяха от тиквички другото не го разбрах особено. Повече се осланях на плътности и личен вкус.

Изключително лесни за приготвяне и без никаква термична обработка. Могат да бъдат сервирани като основно ястие или салата, зависи кой как разглежда този вид хранене. Като цяло са засищащи, аз лично не мога да си изям напълно порцията. Посочените количества на продуктите са за три поции като всяка порция се базира на една тиквичка.

  • 3бр. тиквички (средни по размер)
  • лимонов сок или някакъв оцет по избор

За магданозеното песто:

  • 1 вр. магданоз
  • 2-3 ск. чесън(или на вкус)
  • 100гр орехи
  • 3-4с.л зехтин
  • няколко сушени домата

(аз използвам чери)

  • сол на вкус

За ореховия сос:

  • 200гр орехи
  • 50гр слънчоглед
  • сол на вкус
  • вода за пасирането
  • 2-3 домата

Измиваме, обелваме и настъргваме тиквичките. Аз използвам най-едрото ренде, като въртя тиквичката от всички страни избягвайки семето. Поставяме всяка тиквичка в чинийка и овкусяваме с лимоновия сок и малко сол.

Измиваме магданоза и го поставяме в чопъра, добавяме ореховите ядки, нарязаните сушени домати, чесъна, зехтина и сола. Пасираме до желаната плътност.

За ореховият сос също ще се нуждаем от чопъта или блендер. Поставяне орехите и слънчогледа в уреда и наливаме малко вода. Блендираме и прибавяме още малко вода и сол. Блендираме отново докато всичко не стане гладко. Водата трябва да се добавя на малки порции за да не стане много  течно.

Измиваме и почистваме доматите от семето и ги нарязваме на малки парченца.

Сега е момента да решим как искаме да поднесем всичко. На снимките е моят вариант. От горе като завършек поръсвам с малко семена и зехтин.

Френски макарони с шоколадов чийз крем

Френски макарони, тези малки, коварни дяволи. Забулени от редица правила за изпълнение и строги мерки, винаги са ми вдъхвали несигурност и въпросителни относно крайния резултат. Бях опитвала един или два пъти преди това, но все нещо се объркваше. Изпълнявах всички съвети, бях изчела цялата информация из мрежата по въпроса, какво кога и как се прави, и какво въобще не бива да се прави. Мерих всичко до грам, треперих му, а то като капризно дете си правеше каквото иска. Стига! Това са най-обикновени сладки и въобще не са трудни, направо не са нищо особено. След неуспешните опити си задавах въпроса: „Защооо?“ Тогава гледах разни клипчета как се правят, как разни хора ги правят, ей така като за „Добър ден“, нищо интересно. На всички им се получаваха, а самите хора много се забавляваха. Може би това беше, да не се страхуваш от макароните. Така и стана, една сутрин станах, взех белтъците на две яйца, които бяха попрестояли един, два дни. Оказа, че и това не е фатално, защото следващата рецепта за макарони, която ще споделя се изпълни отлично и с току що разделени белтъци…измерих си продуктите къде с чашка къде с мерителна лъжичка и започнах. В последствие ми се прииска да са зелени, нищо че имаха какао и им добавих мъничко сладкарска боя. Като цяло, това което счетох за важно за изпълнение е сухата купа за разбиване на белтъци, постепенното разбиване на белтъците и добавянето на захар, и самото смесване на сухата част с вече разбитите белтъци. Не трябва сместа да се пребърква. обикновено гледам да броя до към 30 завъртания, но ако не се е смесило добре ги увеличавам. Добре е тавата да е с по дебело дъно, защото рискуваме да позагорим дънцата на черупките.  И наистина е задължително да ги оставим да хванат коричка, иначе просто се пукат.

Върху хартията за печене може да си начертаете желаната форма за шприцоване на макарончето, стават по-правилни и в последствие по-лесно се групират с друго макаронче 😀

След като ги изпечем ги махаме от хартията и ги подреждаме на решетка да изстинат. Добре изпечените макарони се отлепят много лесно, ако ли не искат да се отлепят и правят проблеми, сложете ги върху навлажнена хавлиена кърпа, от влагата ще се отлепят сами.

  • 110гр пудра захар
  • 50гр бадемово брашно
  • 10гр какао
  • 60гр белтъци
  • 40гр захар
  • селена сладкарска боя

Пресяваме бадемите, пудрата захар и какаото няколко пъти.В началото белтъците се бият на ниска степен до получаването на пяна. Увеличавайки скоростта прибавяме захарта и бием до „меки върхове“. Към тях прибавяме сухата смес на няколко пъти като разбъркваме леко с шпатула. Преместваме сместа в пош и шприцоваме върху хартията, като преди това сме си очертали кръгчета на нея с желаната от нас големина. Тавата се потупва от долу няколко пъти за да излезе въздуха от макароните. Оставяме ги на стайна температура докато образуват коричка по повърхността 30-40 мин. Печем ги в предварително загрята фурна на 150С за десетина минути или по наша преценка, зависи от фурната.

За крема:

  • 100гр шоколад
  • 125гр леко подсолено крема сирене
  • 125гр масло
  • 3-4 с.л кафява захар или на вкус
  • няколко капки есенция от ром

Разтопяваме на водна баня шоколада със захарта и маслото. Смесваме със крема сиренето и есенцията от ром. Бъркаме докато сместа стане хомогенна. По ваша преценка може да добавите още пудра захар. По принцип интересното в това съчетание е именно соленината в шоколадовият крем, но ако сте твърде скептични към нея просто я пропуснете и използвайте без солно крема сирене или сирене Рикота. Но определено има нещо много очарователно в това как прекалената сладост от макаронената черупка се сгушва в соленината на крема. В началото крема може да ви се стори малко мек, но става доста твърд след престой в хладилник. Преди да го шприцовате върху макаронените черупки го оставете да стегне в хладилника, но не прекалено. Вече готовите макарони могат да се съхраняват в затворена кутия в хладилника, освен ако не се изядат веднага, но трябва да знаете, че на другият ден са най-хубави.

%d блогъра харесват това: