Отглеждане на джинджифил

Тази година съм планувала често да си говорим за отглеждане на разни неща. Дали в градината или на балкона, или просто на рафта в кухнята, но определено често ще става въпрос за тревички и храстчета, с които бихме могли да се справим успешно.

19

Първото такова нещо, за което избрах да пиша е джинджифила. Първо защото е прекалено лесен за отглеждане, за да не се възползваме и второ, защото точно сега е тръгнал да покарва. Ако се загледате по касетките в магазините и пазарите то ще забележите, че по познатите ни коренчета има малки пъпки. Същите тези пъпки копнеят да израснат във вашето ново растение стига да им позволите. Ако искате може да закупите био джинджифил, но и от пазара пак пониква. Сами решете!


Стъпка първа: Оглеждане на корените!
Важно е да огледате добре корените преди да ги купите, защото търсите такива с малки пъпки по тях. Ако корена е прекалено сух и няма следи от пъпки или е начупен на много парчета, то най-вероятно няма да покара, въпреки усилията ви.

18

Стъпка втора: Отнасяме ги в къщи!
Джинджифилът расте като картофите, захваща се по същия начин. Новото растение и неговото коренище се развива от старо такова, дори да е съвсем малко парченце джинджифил. Важното е да има пъпка. Щом се приберете с коренчетата трябва да ги огледате добре и разчупете като на всяко парче остане пъпка. Поставете ги в съд с вода за една вечер.

17
Стъпка трета: Време за сеитба!
Февруари е много благоприятен за засяването на джинджифила в саксия, защото докато времето стане достатъчно топло за да не падат повече слани то растението ще се е формирало и укрепнало. Тогава щом температурите са по-високи ще може да го преместите в двор, където да расте на воля. Ако ще го отглеждате в апартамент и саксия през цялото време, то тогава няма значение по кое време на годината го засявате! Трябва ви просторна саксия за да има достатъчно пространство за развиване на стабилно коренище. Ако планувате да се премести в земята, може да го засадите и на по-малко пространство. Добре е пръстта да е рохкава и да запазва влажността си. Поставете ги в саксиите и покрийте корените с пръст като час от тях остане на повърхността. Полейте!

16

Стъпка четвърта: Поливане и температура!
Важно е през целия си период на развитие растенията да не се засушават. Добре е да ги поливате редовно, но не и да ги преналивате, защото ще изгният. Джинджифилът е топлолюбива култура и температурите на помещението не трябва да падат под 10-12 градуса.

Стъпка пета: Развитие!
Тази стъпка ще я проследим визуално след месец два, понеже старият ми джинджифил измръзна( само за няколко часа на терасата) и няма какво да снимам. Две, три седмици след засаждането на повърхността ще се появят първите поници, от които скоро ще се развият листата и въобще цялата външна част на растението. Джинджифилът става голям и цъфти в прекрасен, червен цвят. За няколко месеца новите корени ще са се оформили и може да приберете първата си реколта домашно отгледан джинджифил!

15

 

Зимна баница с боб и къри

Малко преди Коледа, бях споменала за една баница, която много често приготвям в къщи, разбира се най-вече зимата. Въпросната щуротия бе предизвикала интереса ви и бях обещала да ви споделя рецептата за празника, понеже е перфектна за трапезата на Бъдни вечер или вегетарианска Коледа. Няма какво да увъртам, не успях за тогава и изпитвах лека вина от нарушеното си обещание. Но, едно голямо „НО“. Ето че денят настъпи. Всичко се прави лесно и бързо, особено с любимите ми червени, печени чушки от буркан, които всяка година приготвям…просто задължително.

Животът  ми никога не би бил същият без печените чушки и целите домати, разбира се в буркан. Но не е сега времето да ви обяснявам колко е важна зимнината, нека ви го спестя до…поне до юли :Д

4

Да се върнем на баницата. На някои може да им се стори малко странна, но нека бъдем честни, тя си е странна. И все пак си остава най-вълнуващата баница, която съм яла. Всички гледат с въпрос, до момента, в който чиниите не са празни, а въпросът вече не е „Това става ли за ядене?“, а „Остана ли още?“ Да пояснявам ли, че е родена за компанията на червеното вино?

В началото я приготвях без къри, но веднъж реших да опитам с него и оттогава я искаме само така. Вкусът, който се получава е просто несравним. Сладките печени чушки, плътният боб, карамелен лук и дъхът на кърито с леката лютивина, която ти сгрява сърцето. Просто я опитайте!

Рецепти, които могат да са ви интересни:
„Хариса“
„Червен боб с печени моркови“
„Печен фенел с маслен боб и песто“
„Банички с боб и спанак“
„Печен картоф с боб и спанак“

1

Време: 1 ч.
Порции: 4-6 бр.
Продукти:
1 пакет кори за баница
2 глави лук
3 скилидки чесън
500 гр. бял боб*
500 гр. печени червени чушки
1 ч.л къри (люто)
1 ч.л сладък червен пипер
сол и черен пипер
олио или зехтин

Количеството на боба е след накисването му, ако е сух ви трябва 250 гр боб

7

Сварявате накиснатия боб до пълна готовност. През това време нарязвате лука, чесъна и чушките. Използваните чушки са от буркан, може да изпечете и пресни, ако са в сезон.

Загрявате мазнината и задушавате лука. Прибавяте чесъна. След като всичко е омекнало добавяте подправките, разбърквате и изсипвате нарязаните чушки. Готвите докато се изпари течността. Добавяте вече сварения боб и разбърквате всичко до равномерното разпределяна на съставките.

6

Разделяте плънката на броя кори. Понеже корите са много фини загръщайте по две наведнъж.  След като навиете и подредите всички кори ги намазнете и отгоре. Преди печене пробийте малки дупки в ролата за да може влагата да излезе без да разчупва баничките. За целта използвайте остър нож.

5

Печете в предварително загрята на 150С фурна за около 20 мин. необходимото време се определя от размера на баницата или баничките, ако са индивидуални. Познава се, че е готова щом са зачервени отгоре и отдолу.

След изпичане оставете да изстинат на решетка. Не покривайте баницата, защото не изгуби хрупкавината си!

3


Съвети за перфектна баница:

1. В плънката не трябва да остава почти никаква течност, за това сгответе добре лука, чушките и боба, докато не останат гъста смес готова за завиване в кора.
2. Не слагайте прекалено много плънка в корите!
3. След като баницата е наредена в тавата пробийте в корите дупки с нож или вилица за да може при печене влагата да излиза. Така готовата баница ще е хрупкава, а не влажна.
4. Печете на слаба температура и не бързайте да я вадите. Нека се запече добре от горе и отдолу и не забравяйте, че трябва да е изпечена и в средата. А това става именно с бавно печена на ниска температура. Както казва майка ми: „Баница не се пече, тя се суши!“

 

2

Мурсалкса свежест

От месеци се опитвам да не забравя да ви споделя тази рецепта за чай. Направо се вълнувам от това, че днес вече го правя. Хубавото е, че за тази рецепта сезон няма, а удоволствието, което носи е повече от неповторимо. Комфортна и безкрайно ароматна, тя остана в сърцето ми още първият път когато я опитах. Освен всички добри качества които притежава, то тя е и красива, много красива и то по възможно най-простият начин.

Мурсалският чай винаги ме е вдъхновявал. На вид е като вълшебно стръкче, което изживява своята природна магия в мига щом се потопи във врялата вода. Засиява като злато, разперва листенца, а в стаята се разнася аромата на  домашното вълшебство. Димни кълбета с планинска свежест обгръщат мислите ни и сърцето затрептява в повея на родопския вятър.

7

Растението има редица полезни качества, за които може да прочетете тук. В тази рецепта е смесен с джинджифил и ефекта, който наблюдаваме е много приятен. Лично мен не тонизира и усмихва. Добре ми действа при настинка. Лятото ми харесва да го пия охладен с лед и лимони, като студен чай. Ябълковото похлупаче се превърна в нещо задължително, защото вкуса, които придобива от парата е несравним с нищо.

6

Време: 10 мин.
Количество: 300 мл.
Продукти:
2 стръка мурсалски чай
2 резена джинджифил
1 ч.л мед
1 резен ябълка
няколко капки лимон (по желание)
300 мл. вода

4
Загрявате водата до кипване. В чаша или чайник поставяте стръковете и джинджифила. Похлупете чашата с резен ябълка и оставете чая да се запарва поне 10 мин. След като е готов и леко изстинал може да добавите меда. Може да капнете и малко лимонов сок, ако желаете. Лично аз го пия без.

8

Предлагам ви няколко други рецепти с подобна тематика, които може да ви бъдат интересни:
„Млечен пудинг с чия и ягоди“
„Сутрешен пламък“
„Тай салата с кейл и джинджифил“
„Зимна салата с лимец, авокадо и мариновано цвекло“

5

Хумус с печени моркови

Съвсем неусетно вече е Февруари. Извинете ме, че така дълго не съм публикувала. Бях решила да си взема почивка от всичко поне месец и просто да ходя на работа. Обаче се оказва, че не мога така. Дори да ми остава съвсем малко време за рецепти и снимки, винаги ще искам да ги правя. Напоследък съм малко изморена и някак апатична, прибирам се и искам да поседя, да не готвя, да не стоя пред компютъра повече, ама никога повече. Бяха се изпарили и идеите ми за рецепти, за снимки, за каквото и да е. Добре, че един нов проект ми върна желанието за снимане и ме подсети, че преди всичко аз обичам да правя именно това. Трябва сериозно да се размисля върху дейностите си и как разпределям времето си. Кое е наистина важно за живота ми напред и кое ме задържа на едно място.
2

Разбира се всички тези житейски бръщолевения нямат нищо общо с днешната, бърза рецепта. Навярно повечето от вас знаят какво е хумус и как се прави. Навярно и много от вас обичат да го приготвят. Аз също съм един от тези хора, които можем да издигнем това източно ястие в култ. Поради тази причина опитвам и експериментирам с нови вкусове, които да повдигнат хумусът още стъпало или две нагоре. Днешната рецепта е много лесна! Към нея се добавят само печени моркови, които придават една фина сладост и дълбок, плътен вкус на вашия хумус. Поднесен върху хляб с няколко сушени домата той може да се преврне в истинско гурме за небцето ви.

Време: 30 мин. + печене
Количество: 600 гр.
Продукти:
500 гр. буркан нахут
500 гр. моркови
2 с.л. тахан
3 с.л. зехтин
1/2 лимон (сок)
2 скилидки чесън
1 ч.л. кимион
Сол и черен пипер
Морковите се почистват и нарязват на сравнително еднакви парчета. Овалват се в зехтин, сол и малко зърна кимион. Поставете ги да се пекат в предварително загрята фурна за 20 мин. Когато са готови ги оставете да изстинат напълно преди да продължите.

Изсипете зърната нахут в чопър или блендер, запазете водата. Към него прибавете печените моркови, счукания чесън и всички останали съставки. Пасирайте докато сместа не стане еднородна. Опитайте как е на подправки преди да приключите. Готовият хумус може да се съхранява почти седмица в хладилник и добре затворен съд.

3

 

Ризото с червено вино, печено цвекло и манатарки

Леко предпразнично ще ви споделя една рецепта за ризото, която обичам да приготвям по това време на годината. Тя е много лесна и същевременно впечатляваща. Богата палитра от вкусове, които хармонират в една чиния, сладко, солено, кисело и аромат, носещ се из къщата. Има храни, които викат по нас, които настояват да повярваме във времето им. Да тяхното, онова, което отделяме приготвяйки ги и онова, докато им се наслаждаваме. Някои храни искат просто да бъдат видени, вкусени и разбрани. Разгръщайки потенциала на нещо просто като цвеклото ми се иска да ви накарам да погледнете авантюристично към една група от местни и евтини зеленчуци, която ни се предлага през този сезон.

17

15

Лично аз намирам тази рецепта за едно очарователно вегетарианско ястие, което ще засити всички сетива. Изключително подходящо за наближаващите празници!

Време: 40 мин.
Порции: 4 бр.
Продукти:
1/2 ч.ч червено вино
200 гр ориз
300 гр цвекло
1 глава лук
10 гр суха манатарка
1 л. зеленчуков бульон или топла вода
зехтин
сол и черен пипер
мащерка

20
Нарязвате цвеклото на средно големи кубчета. Овалвате ги в зехтин, сол, черен пипер и ги слагате да се пекът в загрята фурна докато омекнат. През това време приготвяте ориза.

19
Нарежете глава лук на ситно и го задушете в загрят тиган със зехтин. Когато стане прозрачен добавете ориза и разбърквайте няколко минути. Налейте 100 мин. бульон. Ризотото трябва да се разбърква непрекъснато, а течността да се добавя на по 100-тина мил. и задължително топла.  Към средата на варенето заедно с бульона добавете и виното.  Към края на готвенето добавете натрошените манатарки. Ориза се готви докато стане алденте. В самият край на готвенето се добавя изпеченото цвекло и стрък мащерка. Всичко се разбърква добре. Сервира се веднага!

16

14

%d блогъра харесват това: