Сладолед „Тахан халва“ с вафлички и шоколад

Как минава това време, не знам. Оставам съвсем безсилна и замаяна пред него. Често не мога да реагирам адекватно на датата в календара, защото и идея си нямам как стигнахме до нея. За мен, буквално, вчера беше Юни. Юни, ама Юни…само дето клоним към средата на Октомври. Една публикация стои и ме чака. Всъщност да беше само една.

Преди месеци написах статията “За когато не ти се говори” в нея споменах, че не правя платени публикации за продукти и колко е важно да говоря само за това, което харесвам. От много време имах идеята да пиша ревюта за неща, които харесвам и намирам за интересни. Качествена изработка, автентичен вкус, добра пазарна цена, етични, естетически и природосъобразни норми, професионалното ми изкривяване води и до това да говоря за дизайн на продукта. Често ставаме “жертва” именно на него и е хубаво, когато останем приятно изненадани, а не разочаровани.

В блогът са планувани една или две нови секции. Как да се ориентираме на пазара, моят избор и какво привлича интересът ми, защото често получавам подобни въпроси. Както и полезни съвети за бита ни и оцеляването в града. Като цяло имам много за споделяне и освен рецепти искам да бъда полезна с всичко, с което мога. Май съм в такова настроение последните месеци.

7

Въпреки, че вече си е есен, вярвам, че сладоледът не е отминал и то хич. Особено след така есенният вкус на канела и печена тиква, който имах възможност да опитам преди няколко дни в приятно, софийско, заведение.

Преди месец имах удоволствието да сбъдна една своя, сладка, мечта, а именно сладолед с вкус на халва…Да, да слънчогледова, тахан халва :Д
Прост и балансиран вкус, свежест от киселото мляко. Плътността на тахана и хрупкави вафлички. За вафличката ще разкажа в новата секция статии, понеже вафли от години не купувам, но се появи тази на Хармоника и…стана пак като с бозата…напълно закачена.

4
Време: 10 мин.+2ч. фризер

Количество: 800 гр.

Продукти:

500гр. цедено кисело мляко

250 гр. слънчогледов тахан

50 гр мед.

2 обикновени вафли*

50 гр шоколад
*купувам тези на  Хармоника

5

Разбърквате цеденото мляко, тахана и меда в купа до пълното им смесване. Поставете сместта в сладоледена машина или в по-голям съд във фризера, важно е да има достатъчно място за да се разбърква. Разбърквайте на всеки 30мин. за поне 2ч.

Нарязвате вафлата на малки кубчета. Разтопявате шоколада и покривате кубчетата с него. Оставете ги да се втвърдят. Получените вафлички разпръснете в сладоледа при първото му разбъркване докато е още сравнително мек.
Поднесете с парчета вафли, шоколадов топинг и по желание карамелчета.

8

Жълт кантарион за спомен

Има рецепти, които ти се дават. След себе си те носят спомена от преживяване. Картини, миризми и образи плетът тънката си мрежа в съзнанието ти. Такава е и днешната рецепта, дарена ми от една госпожа, която не успях да заснема поради липсата на камера. Въобще не бях подготвена за случката. За щастие имам фотографска памет и помня всичко с детайли, а за още по-голямо щастие са ми казвали, че разказвам добре, така че нищо не е изгубено!
Накратко, имах щастието, съвсем случайно, както обикновено се случват тези неща, да се озова на трапеза и хора излязли като от филм на Кустурица. Но тези неща не се разказват…накратко.

18

Събота вечер. Естествена среда на пребиваване: гориста местност. Мястото Бряновщица. Вилна зона, пълна с хора за уикенда. Всичко кипи от живот. Деца тичащи по поляните, яхнали колелета, мотори или самосглобени колички, с които пързалят наклоните, а смехът им отеква из борове и габъри. Часът е седем. Запътили сме се към съседите. Възрастни хора, роднини на приятелите, с които бях. Планът бе прост. Стоим петнайсетина минути и си тръгваме. Здравей, чао, по една вода и хайде, лека! Но да не забравяме, че плановете не са за да се следват.

10
Посрещат ни усмихнати и благи със загорели от слънце лица. Тъкмо слагат масата, а тя китна, поставена под няколко дръвчета с шарена мушама, като едновремешните, то тя си и бе оттогава, ама като нова. Дървените столове, салатата в средата на масата, голяма купа, много лук и домати. Набързо се подредиха пред всеки малките чашки за ракия, а тя ракията, разбира се домашна, варена от вино…блага. Не знам дали съм споделяла, но аз най-обичам да пия ракия. Та няма как да скрия вълнението си при тази дегустация. Отпивам и затварям очи, ашколсун майсторе! Тук някъде осъзнах, планът се е променил, няма да си ходим.

Най-обичам оцет в доматена салата и лукът да е повече от доматите, и като се маринова оня ми ти лук от оцета, друго такова мезе за ракия няма. Щастието е в малките неща казват. То няма къде другаде да е. Като се разговорихме, като се заиграха децата по поляната до нас, като се вдигна глъчка и смях, и музика имаше малко, балканска някаква. Като и слънцето реши да залязва, та всичко лумна в злато. Ароматът на летния залез се разнесе и понесе сърцето към хладната вечер, та да му олекне, да се разтвори и потанцува над балканския си корен.

17
За децата, а и за нас се поднесе бутилка с тъмна течност. Наливаме по чашите, а то студен чай, домашен! Мирише на поляна по обед. Чаят е от жълт кантарион, а аз вече имах въпроси. “Какво” и “как” напираха през устните, а в мигът щом се отрониха леля Дима подаде отговорите. И подаръкът се понесе към мен. Стои и с усмивка разказва, какво и как, и по колко, от коя поляна и защо така. Реди благи думи и маха с ръка, белкем всичко запомня. Гледам я в лицето. Старо, ама красиво, видях го момичето в нея, усмихва се зад старостта и, спомня си себе си навярно. С фина кожа по тънките пръсти, бели, бере билки сутрин. Плетено елече, червено и под него бяла тениска. Попивам, попивам всичко и очите, и попих, и как мига като говори, и бенката над дясната вежда. Даде ми рецептата, която един ден ще е на моето семейство и отмина, а вечерта продължи. Наздравици, усмивки, домашно хапване. Все просто, но то простото влиза в сърцето не в стомаха. Та ядохме ли ядохме, пихме ли та пихме!

Прихладня и наоколо утихна, по това време повечето съседи са налягали. На изпроводяк: “Чао, чао и да си направиш чая!” Викам и, че ще го направя, но си мисля и колко още хора ще поискат да го пробват. Та така от една разходка, до вечер останала в спомените, та през чая, който днес е пред вас.
Сполай ви, приятели и лек път!

19


Време: 5мин.+1 нощ+ 10 мин. на сутринта
Количество: 3л.
Продукти:

1 шепа сушен жълт канстарион
3 л. вода
3 лимона
300 гр. захар


Жълтият кантарион се накисва във тенджера с водата за една нощ. Сутринта се сварява за 5 мин. Вади се цветът и за добавя сокът от лимоните и захарта. Всичко се разбърква и се оставя за няколко часа в хладилник.

20

16

Сокът има трайност от няколко дни, между два и три, поради малкото количество захар. Аз го приготвям така, защото не обичам да ми е много сладко. По оригинал пропорцията е на 5л. вода 1кг захар. Може да намалите количествата пропорционално, ако искате да приготвите по-малко чай, за да не се разваля.

12

15

Лятна салата тип „Мексиканка“

Ако има нещо, което наистина да ме предразполага към августовското време…разбира се освен жегата и морските мисли, то това е царевицата. Купища от нея по пазарите, сладкият и аромат и нежни пари обливат главните улици и крайморските алеи. Малко солчица и си там. Лятото на 95-та Бургас, централен плаж и всичко, което ме интересуваше по онова време се побираше в шепата ми. Помня, че тогава се страхувах от апокалипсис и наводнения. Две неща, белязали кошмарите ми в следващите десет години, но все пак оцелях. Споменът за сладката морска царевица остана и всеки път когато загризвам кочан се чувствам като на пет с прегоряла кожа, руси косици и гнойна ангина. Същата година ми извадиха сливиците, но нека се върнем на царевицата без да ви разказвам за купищата Бензацилин, които съм понесла в кокалестите си крачета.

1

Дворът ни винаги разполага с посадена царевица, при която има един проблем, в един момент узрява всичката и се чудиш как да я изядеш преди да стане твърда. Тази година приготвих какво ли не с нея, но от всичко в къщи най-много се хареса днешната салата. Тя е тип мексиканска, като изключим дресинга, който съдържа кисело мляко. Може да се направи с авокадо и тогава напълно ще си отговаря на кухнята, само че аз много я харесвам именно с кисело мляко.

Време: 10 мин.
Порции: 4 бр.
Продукти:

1бр. консерва червен боб от 400гр.
2 ч.ч. зърна от варена царевица
1 шепа червени чери домати
1 шепа жълти чери домати тип круша
1 глава червен лук
1 скилидка чесън
1 червена чушка
1 зелена чушка
30 мл. лайм
шепа кориандър или магданоз

2

Дресинг:

100 гр. кисело мляко
20 мл. сок от лайм
1 ч.л сладък червен пипер
1/2 ч.л смлян кимион
сол
1/2 ч.л мед
1 люта чушка (по избор)

Изцеждате боба от консервата и го измивате. Поставяте го в купа и към него добавяте зърната царевица. Наситнявате червеният лук, чушките и разполовявате доматките. Прибавяте ги към останалите продукти, заедно с счуканият чесън, сокът от лайм и наситненият магданоз или кориандър. Разбърквате всичко добре до пълното разпределяне на продуктите.

5

7

За дресинга трябва да разбиете в купа киселото мляко с всички останали съставки. Опитвайте на сол и кимион. Ръководете се от собственият си вкус и имайте на ум, че дресинга винаги трябва да е с по-силен вкус отколкото понасяме. Така при овкусяването на зеленчуците ще се разреди и тогава всичко ще е по вкуса ни и то добре овкусено.

Може да смесите дресинга с цялата салата и да сервирате или да оставите всеки да си добавя сам.

8

6

За дивите джанки и семейството

(Писано е преди седмица, но все не оставаше време да бъде качено!)

Положението е такова, че буквално стоя и ви пиша от един хамак, разпънат между два бора в една горичка. Тук съм от десет дни и не искам да си тръгвам. Ако си мислите, че в скута ми стои лаптоп сте в грешка. Компютри няма, телефоните губят обхват, а интернет…за какво ни е интернет, ние си говорим!

11

Вместо това в скута ми стои започнатата книга, съвсем аналогова и миришеща на печатница, леко измачкана от разнасянето в раница. Върху нея е тетрадката от осемдесет листа, вестникарска хартия и химикалче пишещо в черно. Тук трябва да отбележа, че днес пиша с химикал, а не с молив, както обикновено. Принципно споделям мнението на Георги Господинов “ Пиша с молив, защото химикалът е твърде категоричен.“ Въпросът тук е, че аз искам да бъда категорична в тази си публикация и няма какво да задрасквам или трия.

14
Сещате ли се всички реалитите тип „Сървайвър“ или „Фермата“. Група хора живеещи заедно с определени задачи в нетрадиционна за урбанизираното ни общество среда. Тук където съм е нещо подобно, само че истинско. Няма камери, грим, сценарии и интрига, която някой да наблюдава. Тук има една общност от хора, които живеем, храним се, работим и се забавляваме заедно. Бродим боси по земята, къпем се на водопадчето и спим под звездите, алармата за събуждане е изгревът. Всъщност ние не сме тук просто за да „бичим айляк“. Докато се радвахме на описаните горе благини ние строяхме, преживяхме и сега разглобихме един фестивал. Работим с усмивка, ведра дума и уважение към другия, защото не работим за пари, ние сме доброволци.  Интересното тук е, че си доброволец само първия ден. После ставаш част от семейството. WakeЪп семейство.

18

15

В чиято кухня храната е дар. Сипваш си всичко в една купа, за да има купи за всички и пак е вкусно. Вкусно е, защото някой се е постарал да сготви, защото цял ден си бачкал, ковал си тоалетни и барове, мъкнал си чували със сено, набивал си колове за „уличното“ осветление по безкрайните поляни или си прекарал деня в кухнята, готвейки за тридесет души, закуска, обяд и вечеря. Тук бирата винаги е сладка, било то и малко топла.  Ракийката и мастиката са първи приятели вечер, а дрънчащите заровете на таблата са подкрепени от добрия хумор на дружината.

21

Сутрин се будя в хамака и с едно око наблюдавам изгрева. Тук е момента да реша дали ще стана или ще полежа още малко…да кажем до осем, защото задачите чакат, а хладнината на утринта те подканя да се разходиш.  Ако си спал в горичката и искаш да се изкъпеш на водопадчето то това си е наистина разходка. Обаче няма как да я пропуснеш, защото да се облееш с ледената речна вода и то със силата на струята, която ти се предоставя е най-освежаващото и разбуждащо нещо на този свят… Съжалявам за любителите на кафето, но е така. Е, не че не пием кафе след това, но мисля че ме разбрахте!

10

Опитвам се да формулирам мислите си и да споделя емоциите в мен, да разбера какво точно искам да ви кажа, но е трудно, просто защото преживяното и изпитаното е невъзможно за дефиниране. Да се чувстваш свободен, жив и част от нещо. Да изпитваш пълно доверия към хората с които си, без дори да ги познаваш в онзи смисъл на думата. Да не мислиш, да не се съмняваш, да не поправяш и да не се бориш да доказваш е вълшебно. Просто да бъдеш, да си приет, да си простичко човек, да имаш две ръце и два крака, които да служат за нещо, без претенция, без его е приказно.

129

Wake Ъп си е преживяване, за което стигнах до извода, че е пълно когато си част от създаването му, от семейството. Защото смисълът, които той носи се простира много над едни три дни, в които чилваш на хамак и слушаш музика.

1613
От всичко това си тръгвам с нови приятели, с една идея малко по-ясна мисъл за света, в който искам да бъда и за себе си. Една малко по-спокойна душа, приемаща неразбориите без паника, влагаща търпение и желание в работата си. Намерила отговорите на различни въпроси и пораснала с поне сантиметър сърце.

34

Да ти се случи това, което се случи тук е преживяване и аз съм благодарна за всяко едно нещо.   От босите разходки в трънаците в търсене на най-вкусната джанка, до ваденето на забитите неща от ходилата. За споделените вечери под небето, когато сънят вече напира, но с поглед забит в звездите искаш да споделиш още една-две приказки. За всяка изпята песен, искрица жар и литри пролят пот в тамаскала. За вълшебните горски пътеки осеяни със свещици. Да, да и за комарите изяли тялото ми. За жестокият тен на сандали от ден втори, за всяко пропуснато хранене, понеже съм била унесена в работа. За това, че напълно забравих света, че нямах идея къде ми е телефона с дни. Утопия, в която съществува само тук и сега. Да бъдеш част от преживяването на семейството, да градиш, да се смееш и тъжиш е нещо, което няма да мога да опиша, никога. Защото само, които е бил знае! Но мили хора, забърквайте се, казвайте „Да“ когато е абсурдно и страшно, после танцувайте над себе си, без значение положението ви, защото и да е лошо пак е добре!  Благодаря, благодаря, благодаря, на себе си, че преди време казах „Да“ .

6

8

7

Сладолед от кефир с бъз и малини

Лятото е за сладолед! Може би вече съм ви казвала колко много го обичам и колко обичам да експериментирам с него. Последната ми хрумка бе да направя сладолед с кефир и трябва да ви призная, че съм повече от доволна. Всъщност по обратната връзка, която получих се оказа, че още доста хора са останали доволни. Сладоледът бе създаден за Хармоника и в Събота взе участие във второто издание на Сладоледения фестивал в Betahaus. Винаги се радвам, когато хората могат да опитат някоя рецепта и да бъдат провокирани да експериментират с вкусовете.
4
Тук за основа имаме, плътния и кисел вкус на кефира, подсилен с допълнителна масленост от сметаната. С малко мед, това си е вече завършен сладолед. Само че включваме аромата на цвят от бъз, който ни отвежда към пролетно-лятната омая на заиждащия залез, в които загледани дирим прохладата на вечерният бриз. Сладък аромат на бъз, най-сладък е след дъжд, когато улиците са покрити с цветчетата му, а въздуха е като лимонада. Влажен, ароматен и прохладен. И въпреки, че това до тук е отново завършен сладолед, то трябва да добавим още едно малко нещо, за да може да бъде довършен, изведен до съвършенство. Перфектният баланс от сладко, кисело и цвят. Малини! Откъснати направо от градината. Сварени с малко захар на прясно сладко. Кисело и ароматно то обгръща нежния бъзов сладолед за да предизвика онази нестихваща емоция върху небцето ви. Онази, която те кара да искаш още мъничко и още мъничко, и само още мъничко.


Време: 5 мин + 2ч. замразяване
Количество: 800 мл.
Продукти:
500 мл. Кефир
200 гр. заквасена сметана
50 мл. сироп от бъз
50 гр. захар или мед
Сладко от малини


 

7

В съд разбивате сметаната със захарта, към тях добавяте кефира и сиропа от бъз. Ако използвате машина за сладолед поставете сместа в нея и я оставете да разбърква 30 мин. след което я преместете за 2 часа във фризер докато сладоледа стегне напълно.

5
Ако нямате машина то налейте сместа в малко по-голям съд и я поставете директно във фризера. В началото трябва да разбърквате сместа на всеки 30 мин. След 3-4 разбърквания оставете сладоледа да стегне напълно за още час. Към последното разбъркване може да добавите сладкото от малини. Разбърквате леко един-два пъти за да се разнесе из сладоледа, но не и да се смесва с него.

Преди консумация оставете сладоледа да се отпусне за известно време.

2

3

 

%d блогъра харесват това: