Жълт кантарион за спомен

Има рецепти, които ти се дават. След себе си те носят спомена от преживяване. Картини, миризми и образи плетът тънката си мрежа в съзнанието ти. Такава е и днешната рецепта, дарена ми от една госпожа, която не успях да заснема поради липсата на камера. Въобще не бях подготвена за случката. За щастие имам фотографска памет и помня всичко с детайли, а за още по-голямо щастие са ми казвали, че разказвам добре, така че нищо не е изгубено!
Накратко, имах щастието, съвсем случайно, както обикновено се случват тези неща, да се озова на трапеза и хора излязли като от филм на Кустурица. Но тези неща не се разказват…накратко.

Събота вечер. Естествена среда на пребиваване: гориста местност. Мястото Бряновщица. Вилна зона, пълна с хора за уикенда. Всичко кипи от живот. Деца тичащи по поляните, яхнали колелета, мотори или самосглобени колички, с които пързалят наклоните, а смехът им отеква из борове и габъри. Часът е седем. Запътили сме се към съседите. Възрастни хора, роднини на приятелите, с които бях. Планът бе прост. Стоим петнайсетина минути и си тръгваме. Здравей, чао, по една вода и хайде, лека! Но да не забравяме, че плановете не са за да се следват.

Посрещат ни усмихнати и благи със загорели от слънце лица. Тъкмо слагат масата, а тя китна, поставена под няколко дръвчета с шарена мушама, като едновремешните, то тя си и бе оттогава, ама като нова. Дървените столове, салатата в средата на масата, голяма купа, много лук и домати. Набързо се подредиха пред всеки малките чашки за ракия, а тя ракията, разбира се домашна, варена от вино…блага. Не знам дали съм споделяла, но аз най-обичам да пия ракия. Та няма как да скрия вълнението си при тази дегустация. Отпивам и затварям очи, ашколсун майсторе! Тук някъде осъзнах, планът се е променил, няма да си ходим.

Най-обичам оцет в доматена салата и лукът да е повече от доматите, и като се маринова оня ми ти лук от оцета, друго такова мезе за ракия няма. Щастието е в малките неща казват. То няма къде другаде да е. Като се разговорихме, като се заиграха децата по поляната до нас, като се вдигна глъчка и смях, и музика имаше малко, балканска някаква. Като и слънцето реши да залязва, та всичко лумна в злато. Ароматът на летния залез се разнесе и понесе сърцето към хладната вечер, та да му олекне, да се разтвори и потанцува над балканския си корен.

За децата, а и за нас се поднесе бутилка с тъмна течност. Наливаме по чашите, а то студен чай, домашен! Мирише на поляна по обед. Чаят е от жълт кантарион, а аз вече имах въпроси. “Какво” и “как” напираха през устните, а в мигът щом се отрониха леля Дима подаде отговорите. И подаръкът се понесе към мен. Стои и с усмивка разказва, какво и как, и по колко, от коя поляна и защо така. Реди благи думи и маха с ръка, белкем всичко запомня. Гледам я в лицето. Старо, ама красиво, видях го момичето в нея, усмихва се зад старостта и, спомня си себе си навярно. С фина кожа по тънките пръсти, бели, бере билки сутрин. Плетено елече, червено и под него бяла тениска. Попивам, попивам всичко и очите, и попих, и как мига като говори, и бенката над дясната вежда. Даде ми рецептата, която един ден ще е на моето семейство и отмина, а вечерта продължи. Наздравици, усмивки, домашно хапване. Все просто, но то простото влиза в сърцето не в стомаха. Та ядохме ли ядохме, пихме ли та пихме!

Прихладня и наоколо утихна, по това време повечето съседи са налягали. На изпроводяк: “Чао, чао и да си направиш чая!” Викам и, че ще го направя, но си мисля и колко още хора ще поискат да го пробват. Та така от една разходка, до вечер останала в спомените, та през чая, който днес е пред вас.
Сполай ви, приятели и лек път!

Време: 5мин.+1 нощ+ 10 мин. на сутринта
Количество: 3л.
Продукти:

1 шепа сушен жълт канстарион
3 л. вода
3 лимона
300 гр. захар

Жълтият кантарион се накисва във тенджера с водата за една нощ. Сутринта се сварява за 5 мин. Вади се цветът и за добавя сокът от лимоните и захарта. Всичко се разбърква и се оставя за няколко часа в хладилник.

Сокът има трайност от няколко дни, между два и три, поради малкото количество захар. Аз го приготвям така, защото не обичам да ми е много сладко. По оригинал пропорцията е на 5л. вода 1кг захар. Може да намалите количествата пропорционално, ако искате да приготвите по-малко чай, за да не се разваля.