За когато не ти се говори

16 мнения за “За когато не ти се говори”

  1. Pingback: I Love Our Dream
  2. Ще следя! И…пишете! И за „другите неща“.Желая Ви успех! И не знам как съм успяла но „работя“ при Вас. 🙂

    Харесвам

  3. Много се радвам, на всяко нещо от теб, думите ти ме докосват, също както фотографиите, то… историите на твоето небце са си точно това – коктейл от добра храна, мисли и поглед! Продължавай да се от/раз/криваш и се надявам да срещаш много позитивни и зареждащи мисли от четящите те! Пращам ти моите сега:)

    Liked by 1 person

      1. Have to admit to being a sinner.I do write down ideas but normally on the backs of receipts etc and so they get lost.I write spasmodically and my headings tend to be &#l220;c8ever-dick” ones which the readers (if any) fail to appreciateAs for SEO, well …..Apart from doing most things badly,Dave Chawner recently posted..

        Харесвам

  4. Подкрепям те за всяка една дума от написаното и определено те почуствах по-близка!
    Честно да си кажа, и аз, когато създадох блога си не знаех точно за какво ще бъде – за поезия ли, за кулинария ли или просто да пиша това, което ми е на сърце…в един момент се замислих – не стана ли някакъв буламач без посока и визия…но сякаш по-скоро това не ме вълнува – както казваш – това е личен блог и не е задължително да се харесва на всички, нито пък да събира популярност и почитатели…Също, като теб не желая да рекламирам нещо, което не ми допада, а което ми е харесало – хваля и без да съм помолена да го правя. Нямам фейсбук и не бих създала профил, само да са си парвя реклама на блога. Ще се радвам моето виртуално местенце да допада на хора с подобни мисли и усещания за нещата от живота:))
    Харесвам хора, които се анализират и не се страхуват да спрат, да обърнат посоката, да си признаят грешка и да продължат, намерили смисъл!
    Поздрави, Здравка!

    Liked by 1 person

  5. Здравей,
    не знам за останалите, но аз бих се радвала още повече да споделяш себе си и с друго освен с рецепти. Всъщност, през рецептите и начина, по който си ги поднасяла досега, винаги си прозирала и ти като човек (е, поне според моите собствени идеи, все пак не те познавам лично :)) А и в повечето от тях винаги има някакви късчета лична история, които читателят, парченце по парченце, съшива, за да си създаде представа (макар и само представа, така или иначе повече не е нужно) за теб. Така че, давай смело напред, гледай на душата си като книга, която си върши работата само тогава, когато е отворена и написаното в нея може да бъде прочетено.
    Успех и прегръдки от твоя читателка 🙂
    Антония

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s