Мармалад от сини сливи! Няма да описвам всичките си сърцераздирателни спомени покрай тази магическа микстура, но само ще загатна, че слабостта ми към нея е по-голяма от тази към повечето сладкиши на планетата. Тъмно- червеникава, така богато обагрена смес, миришеща на сладост, сливи, есен, при мен и на канела, ме кара да мечтая. Ядейки я притварям очи за да останем насаме, далеч от всички и всичко.
Както може би знаете, сезона на мармалада и лютеницата е в разгара си. Ако не побързате, скоро няма да останат сливи, ама хич и ще изпуснете възможността да се сдобиете с това благоразумно изкушение. Моментът е точно за най-хубавия мармалад. Плодовете са сладки и меки, пълни с аромат, слънце, което да ви сгрее след време, отваряйки някое бурканче.
Също така имам да споделя нещо интересно с вас. Преди време, когато навлязоха фермерските пазари с голям ентусиазъм ви споделях за тях. Години по-късно те вече са постоянно сред нас и нямате идея колко щастлива ме прави това. Веднъж приятелка ми сподели за практики навън от България за разносна търговия от бие и его производители, на която завидях. Преди време, можеби вече два месеца, ме потърси Невяна Бойчева, която ми разказа за Farmhopping, за които по-подробно може да прочетете в статията на Капитал ТУК. Като цяло, идеята зад, която стоят ми е много близка и я приех с радост, какт ои възможността да споделя тази информация с вас, защото я намирам за наистина важна. Важно е да подкрепяме малките производители, тези на локално ниво, които могат да ни осигурят добра храна на нормални цени, защото чрез директната продажба нашият разход се намалява, а техният приход нараства. Което прави цялата идея по-устойчива. Щом дадеш заявка за нещо, то се откъсва за теб, така няма похабяване на храна. Което е страхотно. Имах възможността да поръчвам от тях, понеже вече доставят и извън София и съм доста доволна. Все още се чудя как този кейл успя да пристигне напълно свеж при мен в Пловдив. Споделям това тук, защото днешната рецепта е 99% заради тях. Сливите са от там, и бяха отлични.
С две думи мога да кажа, че аз ще продължа да се възползвам от тях и се надявам в бъдеще да се развият още. Препоръчвам ги на всеки, който иска да се храни съобразно, но не му се дават пари за луди надценки по магазините и така. Самия сайт може да разгледате ТУК.
Понеже искам да кажа още две думи за самия мармалад ще продължа с това, че това не е просто мармалад от сини сливи. Той е без захар и има прекрасния аромат на индрише и канела, които в правилното количество не се натрапват, а само подсилват натуралния аромат на сините сливи. Понеже е и без захар, той е едно прекрасно лакомство за всеки.
Време: 2 часа
Порции: 18 буркана по 200гр.
Продукти:
5 кг. сини сливи
5 листенца индрише
1/2 ч.л канела
500 гр захар
(ако сливите не са
от най-сладките)
Почиствате сливите от костилките и ги смилате на машинка, такава за кайма или домати. Вероятно кухненските роботи също го правят. Изсипвате сместа в голям и широк съд, подходящ за варене на сладко. Добавяте 1 ч.ч вода. Поставяте тавата на умерен огън и разбърквате постоянно, особено след като заври. Ако сливите ви не са много сладки, може да добавите 500гр. захар. Което пак е доста малко количество спрямо плода. Ако варите по-малко сливи то на 1 кг. слагате 100гр. 1-2 листа индрише и щипка канела. Важно е да не е много за да не доминира в аромата, съответно и по-малко вода.
След като плода заври котлона се намаля, за да не пръска сладкото, иначе доста ще има да чистите. Вари се докато при разбъркване не остава вадичка. Поставяте индришето и канелата 10 мин. преди края на варенето. Горещият мармалад наливате в сухи буркани и затваряте веднага! Ако мармалада изстине, то преди да го налеете в буркани трябва да го загреете отново. Това е много важно за да може да се стерилизира, иначе ще се развали до седмица или две. Щом затворите буркана го обръщате с капачката надолу. Оставете ги да изстинат напълно преди да ги подредите в шкафа.
