По залез

13

Стоя скрита в короната на кайсиеното дърво, улавяйки последните слънчеви лъчи на  летния ден. Кожата ми препарва и притварям очи, опиянена от настаналата навсякъде из градината отмора. Птичките, ветреца, миризмата на зрял плод, подхранват детските ми спомени, за дълги лета и игри до късно. Безгрижие в най-висша форма, а проблема на деня се изразява в намирането на десет стотинки за ледено сокче. Днес това време ми се струва като полу забравен сън. Между онзи свят, болката в главата и тежестта в сърцето, пътят е неясен. В момента го виждам като покрит с моркови и гнили кайсии. Честно казано нищо не е по-велико от природата, от работата със земята, от пръстта под ноктите. Днес, още само пристъпяйки в градината, всяко тегло си замина и някак ти става по-леко с всеки звън на мотичката у твърдата земя. Да почистиш това, да полееш онова, да оплевиш, да разсадиш, да погледнеш и наистина да прецениш, кое от какво има нужда е като безгласна магия, в която егото просто си отива и между тебе и земята вече никой не стои. Дали сме станали толкова  „лоши?!“  защото повечето от нас никога не са се грижили за нищо друго освен за измисленото си „себе си“. Дали, ако върнем всеки до земята, ще върнем човешкото у хората. Не, не онази човещина, която те кара да пуснеш смс за някой в беда, а онази човещина, която не би допуснала да се стигне до дадена беда. Да можеше всеки да види през очите ми сега, да може да изпита покоя на потъващото слънце и всичката земна, зеленина лумнала в златен ореол. Да можехте да чуете птичките и да похапнем заедно от черните вишни на клона до мен. На всеки пожелавам този покой и любов, който изпитвам към земното. Ще остана да дочакам сумрака, да чуя първата сова, да видя първата звезда. Ще изчакам майка да ме викне за вечеря, не от мързел, а защото ми липсва. А на масата ще има пълнени чушки с ориз, салата от домати, дето още миришат на корена си и голяма тава с най-обикновен кекс, ще стои завит на фурната. И всички ще са там около масата, и ще ме чакат, защото съм си в къщи.

 

11

 

12

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: