Облачна супа

Cloudy Soup (vegan)

 

9

Понякога някои неща започват съвсем обикновенно. И не само започват, но и самите те са нещо съвсем обикновенно, непретенциозно, нещо толкова просто, че сияе в чистотата на собствената си идея. Такова едно нещо е и днешната „Облачна супа“. Защо облачна ли, ами защото по небето има много облаци тези дни, толкова много, че ми се иска да бяха от карфиол, да се кача и да ги обера, да ги сваря и изям, и да върна слънцето на всички ни. Само че те не са от карфиол, поне не и в нашата малка, така безвкусна напоследък реалност. Те често са сиви и от тях пада съв дъжд, който вместо да отмие цапа. Такива са нашите облаци, може би и точно заради тога ги виждаме само като облаци.

 

Sometimes things tend to begin quite ordinary. Not only they begin, but they are something ordinary, not pretentious, something so simple that it glows in the cleanness of it’s own idea. Such a thing is today’s  “Cloudy soup”. Why cloudy, you ask, well there are many clouds in the sky these days, so many that I wish they were made of cauliflower, so  I can go up there and collect them.
To boil and eat them, and to bring the sun back for all of us. Only they are not made of cauliflower, at least not in our small and so tasteless lately reality. They are often gray and rain falls out, grey rain that leaves stains instead of cleaning them. Such things are our clouds, maybe it is the reason we see them only as clouds.

11
Както ви казах, някои неща започват обикновенно, но завършват далеч от замисъла си. Така се случи и с презентацията на малката и скромна супа, която просто носеше в себе си целият потенциал да се превърне в „Облачна супа“. Супа, главен герой в борбата ни с мрачното време. И докато всичко, което казвам може да бъде отнесено като метафора в света на една малка катерица, то тези неща са съвсем реални. Честно казано не познавах катерицата докато не ме посети в деня на снимките, не ми хвана картоните и не ги накъса на парчета, докато не се изряза от амбалажната хартия…разбира се съвсем несръчно, точно както една разпиляна катерица би постъпила и не ми разказа в картинки за смисъла на моята „Облачна супа“. В миг вече не снимах супа, а облаци от карфиол и дървета от праз, тичах по клоните на дърветата с една опашатка в опита и да хване облаците. Не ме разбирайте погрешно, това което следва не е нещо, което съм правила досега. В смисъл никога не съм разбирала катеричките, но днес опитах. Като цяло ще ви предам с думи това, което тя показа в картинки. Трябва да подчертая, че картинките са дело на една съвсем неориентирана катерица, която не бе точно наясно какво прави, докато не го завърши.

 

As I already told you some things start just ordinary, but wind up way out of they plan.
This happened to the presentation of my little and humble soup, which just carried inside the whole potential to become a “Cloudy soup”. Soup, main character in the fight with the gloomy weather. And while everything I say can be metaphorically understood, in the world of a squirrel these things are completely real. Honestly I did not know that squirrel until it visited me in the day of the photo shoot, until it took my papers, tear them apart, until it cut itself from wrapping paper… of course a bit clumsy, just as a scattered squirrel would do, and explained me the story in pictures, the meaning of my “Cloudy soup”. In a blink of an eye, I was not taking pictures of a soup, I was shooting clouds of cauliflower, trees of leek, running on the branches of the trees  with a tail bearer in her try to grasp the clouds. Don’t get me wrong, what follows is not something I have ever done. I mean I didn’t  ever understood the squirrels but today I tried. I will try to give you in words, what she gave me in pictures. I have to underline that the pictures are act of an absolutely disoriented squirrel, that did not know what she was doing, until she finished it.

1
Денят бе…някакъв през зимата. Точно по обяд катерицата от съседното дърво събираше разпилялите и се след силният, снощен вятър лешници, когато видя как по небето плъзват облаци и всички се стелеха в една, единствена посока, слънцето. По това време на годината слънцето е толкова кът, че всяка катерица мечтаеше вместо лешници да можеше да събира слънцеви лъчи. За нещастие обаче то бе толкова далечно, а лъчите му така бързи, че никой не се занимаваше вече с това. Виж облаците бяха друго нещо. Те бяха бавни в своя ход и плуваха съвсем близко до дърветата. Тогава нашата катерица реши, че е време за радикални действия. Понеже така и бе дотегнал целият този мрак на зимата. Тя реши, че ще сготви всички облаци на супа.

 

The day was…some day trough the winter. Right on lunchtime, the squirrel from the neighbor tree was gathering the scattered hazelnuts, after the strong wind last night, when she saw clouds sneaking on the sky. All of them were going in the same direction, the sun. By that time of the year, the sun is so scarce, that every squirrel was dreaming to gather sun rays instead of hazelnuts. Unfortunately though, the sun was so far, and it’s rays so fast, that no one was doing this anymore. But the clouds, are something else. They were slow in their movement and were swimming really close to the trees. Then our little squirrel decided, that it is time to embark on a radical move. Because she was so weary of all that winter darkness.
She decided to cook all these clouds on a soup.

recepta4

Тя имаше своя рецепта за катерича супа. Разбира се от лешници, но сега с всичките тези облаци супата и щеше да стане лека като тях, свежа като дъжд. А и с толкова много супа можеше да нахрани всички в гората, да ги сгрее с това, което ги е държало на студено и не само. Тя реши, че веднъж щом сготви тази супа, облаците така ще се уплашат, че няма да се върнат повече и тогава, тогава ще дойде пролетта и вече никой няма да се грее със супа, докато бърше влажен нос. Съвсем решетилно тя седна на масата и състави списъка с продуктите за своята супа.

 

Cloudy Soup

Ingredients:

  • 1 kg, clouds (cauliflower)
  • 2 leeks
  • 1 clove of garlic
  • 100g. baked hazelnuts
  • Olive oil
  • Salt, pepper
  • Sage leaves

She had her own recipe for squirrel soup. Of course from hazelnuts, but with all these clouds, the soup would become as light as they are, fresh as rain. And with so much soup, she could feed everyone in the forest, to warm them with this, that once made them cold. And not only.
She decided that once she cooked the soup, the clouds will be so scared, they would not dare to go back. And then, then the spring will come, and no one is going to get warm with a soup, while wiping a wet nose. Very decisively she sat on the table and structured the ingredient list for the soup.

2

Щом вече знаеше точно какво и трябва, тя хукна към върхана най-високото дърво в гората, надявайки се, че то ще достига тези зловредни облаци. Покатери се и заподскача, заразпъва се, по едно време дори заскимтя от жалост, но не можа да достигне ни едно малко облаче.  В миг цялата и надежда и сила се изпари. Почувства се като една съвсем мъничка катеричка в една много голяма гора, под едно много, много високо небе.  За нейно щастие обаче тя съвсем не бе самичка, както всеки от нас би си помислил. Тя имаше до себе си своят ум и опит, своят усет и всякакви щури идеи, до които можеше да се домогне. В миг осъзна този така важен факт и се усмихна, почувства прилив на носи сили и се замисли. Какво ли можеше да е това толкова високо нещо, което да достигне небето, ако не дърво. Стълба! Трябваше и стълба, която да постави върху дървото. После стълба върху стълбата и още една и още една докато не стигне небето. Но подобна конструкция трябваше да е лека. Затова реши тук да се намеси празът. За щастие той се намираше в изобилие през зимата и и се наложи само да отскочи до близката градина и да си откъсне един…Както и стори.

 

 

Once she knew exactly what was needed, she ran to the top of the highest tree in the forest, hoping that she could reach these pestilential clouds. She climbed up and started jumping, stretching, even whimpered, but could not reach even one small cloud. In a moment her hope and energy vaporized. She felt like a very tiny squirrel, in a big, big wood, under a very, very high tree, uder a really really high sky. Fortunately she was not absolutely alone, as we might think. She had her mind and experience, her intuition and all other crazy ideas, which she could get. In this very moment, she realized that so important fact and smiled, felt the flow of fresh power and gave it a thought.
What is so high that it would reach the sky, if not a tree?  A ladder! She needed a ladder which she would place on top of the tree. Then another ladder on top of the first one, and another one on top of these until she reaches the sky. But that kind of construction should be light. So she decided to involve the leek. Happily it was wide available trough the whole winter, and she only had to hop to the nearby garden to pick some…as she did.

3

Взе праза и го понесе обратно към гората. Застана под най-високото дърво и започна да сглобява. Стълба подир стъпба, докато праза не свърши. Покатери се по дървото и ги подреди една по една. Поставяйки последната тя направо се сблъска с няколко облака. Щастлива се покатери отгоре и и започна да събира облаците.

 

She took the leek and carried it into the woods. She stood under the tallest tree and started assembling. Step by step, ladder after ladder, until the leek was completely over. She climbed the tree and arranged them one by one. While placing the last one, she literally hit a few clouds.
Happily she climbed all the way and started collecting the clouds.

4

След като се прибра приготви супата. За целта почисти и наряза на праза. Постави го в тенджера, посипа го с олио и го задуши докато омекна, и позеленя така прекрасно, че даже и зауха. После прибави и наситнените розички карфиол.

Да, карфиол, очевидно облаците спрат ли да бърат на небето, спират да бъдат и облаци. Те са просто едни карфиоли, чакащи ни да ги сграбчим.

Прибави карфиола, покри го с топла вода, поръси със сол и малко подправки, и изтича да вземе лешници. Лешниците изми грижливо и ги сложи във фурната. Защото всяка уважаваща себе си катерица знае, че леко запечените ядки имат съвсем друг вкус. Тя внимателно следи за готовността на лешниците, че прегорят ли магията им в миг се губи и това, което сме търсили става напълно неоткриваемо. Щом станаха готови, а това стана доста бързо, ги изнесе на вън за да изстинат напълно. Поразтри ги в една кърпа и така ги обели от люспата, която след печене става неприятно нагарчаща. Изсипа ги в една мелачка и ги смля съвсем на ситно. През това време карфиола вече бе омекнал и супата бе почти готова. Щом омекна свали тенджерата от котлона и прибави лешниците към нея. После пасира всичко съвсем гладко. Опита как е на подправки и подправи каквото бе нужно.

 

 

After she went home she started preparing the soup. To do so she cleaned and sliced the leek. She placed it in a cooking pot, poured some oil on it and stewed it until it got softer, and got so green that it smelled. Then she added the chopped cauliflower roses.
Yes, cauliflower, apparently when clouds stop being in the sky, stop being clouds.
They are just cauliflower, waiting for us to grab them.
She added the cauliflower, covered it with hot water,  sprinkled salt and a bit of spices, and ran out for some hazelnuts. The hazelnuts was thoroughly washed and placed in the oven for baking.
Because every self-respecting squirrel knows that slightly baked hazelnuts have entirely different taste. She was very carefully looking the condition of the hazelnuts, because if they are overdone, their magic is lost, and what we are looking for is left unrevealed.  Just as they were ready, and that did not take long, she carried them out, so they can cool down completely. She rubbed them in a towel, to peel them from their flake, which is kinda bitter after baking. After this she poured them in a grinder and chopped them into very small pieces. By that time the cauliflower had gotten really soft and the soup was almost ready. As soon as that happened she took the cooking pot off the stove and added the hazelnuts to it. After that she strained everything really smooth. She tasted it, and added the necessary spices.

7

Сервира супата в купички и поръси с останалите и печени лешници. И понеже е катеричка с претенции, реши да добави и последен малък щрих. Загря малко олио и пусна в него няколко листа салвия. Щом станаха хрупкави ги извади, попи мазнината със сълфетка и ги насипа по порцииките. Посипа и малко от билковото масло, което се бе получило. После извика всички на супа около голямото дърво и те се насладиха на вкуса и липсата на облаците в този така прекрасен, последен, зимен ден.

5

She served the soup in a bowls and sprinkled with the hazelnuts the baked hazelnuts she had left. And because she is pretentious squirrel, she decided to add a final little touch. She warmed a bit of oil and dropped a few leaves of sage in it. As soon as they got crispy, she took them out, she absorbed the oil on them with a napkin and sprinkled them on the portions. Also she added a little bit of the herb oil that was left from that. Then invited everyone to have soup around the big tree, and they enjoyed the taste, and the lack of clouds in this so wonderful, last winter day.

8

6

6 мнения за “Облачна супа

  1. Ochte edna intriguvachta iznenada za tazi vetcher(predi malko slutchaino otkrih bloga vi) i polutchih ogromna naslada ot fantastitchnata prikazna ideia za oblatchnata supa! Estetitchesko,originalno ,vizualno ,genialno predstaviane!!!! Blagodaria vi za poeziata,koiato vlagate v kulinaroto izkustvo!

    Харесвам

  2. Искрени поздравления за карфиолената приказка, която моето 3 годишно момче попи жадно, жадно:) Всичко, което прочетох в този блог е повече от въхновително – истинско визуално и телесно пришество… а пък и навсичкото отгоре със здравословна мисъл!
    Пожелавам още много такива кулинарни приключения и благодаря за споделянето!

    Харесвам

    1. Благодаря много! То всичко стана толкова непланирано, че не можах да доизпипам нещата, но пък ме вдъхнови с много нови идеи : ) Радвам се, че ти е харесало, супата е много вкусна и карфиола не доминира особено много като вкус.

      Харесвам

  3. Приказна история, снимки и рецепта!:) Авторката пак се е постарала изключително много и е постигнала целта си, много увлекателно, много сладко:))) Браво! По принцип не обичам много карфиол но заради приказното представяне на рецептата сега ще я сготвя!:))) Благодаря за вдъхновението:)

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: