Печени картофи с боб и спанак (веган)

Baked potato with beans and spinach

5

Тази сутрин думите не ми идват така леко както обикновенно. Може би ми се спи, може би и да съм малко унила, не съм сигурна. Замислям се какво ме вълнува днес, кой е вътрешният монолог или диалог, който се води. Мълча, вслушвам се за да го чуя, но май някак неуспешно. Днес, като че ли си мисля все още за снощното, за храната, за вегетарианската и веган кухня, главно веган режима, за хората и мненията, предрасъдъците. Има хора, които дори не искат да опитат нещо и то само, защото им звучи неестествено. В следващия момент се питаш, кое е естествено, кое, след като днес именно неестественото е това, което завладява фантазията ни. Може би ми е писнало от сметана и кофти масло, от гнусни бисквити с неясен крем, от торти покрити с маргарин. Но да, те за естествени, те са навсякъде в мрежата и се ядът ежедневно, как да не са нормални. С времето осъзнавам, че хората живеят в кутия. Една малка кутия, която е взела няколко неща от света ни и ги е издигнала в основни хранителни продукти, основни поведенчески норми и т.н. Само че извън тази кутия светът е много по-пъстър и предлагащ ни милиони възможности, хиляди вкусове и емоции. Може би именно това е за мен веган кухнята, една фантазия с неограничени възможности. Храната не само е много по-пълноценна, базирана единствено на истински съставки, но често е и по-вкусна, цветна и още много. Не, не ме разбирайте погрешно, не съм веган хвалещ себе си пред останалите непросветени. Аз дори не съм веган. Но истината е, че 80% от хранителното ми меню е такова и то без въобще да съм го искала. Така ми идва, така ми е добре. Това, което искам да кажа с горните си думи е, че има още много да се види и опита, че има кухни предлагащи ни хиляди неща, че много от всичко това въобще не се побира в главите ни, но то си е там. Това, което искам да кажа е, че трябва да сме толерантни към всякаква храна, че трябва да разнообразяваме и обогатяваме менюто си и да преоткриваме живота всеки ден в хилядите му вариации. Че трябва да обичаме повече, да излизаме повече, да споделяме повече, да се страхураме по-малко, да негодуваме по-малко. Да не забравяме, че не винаги ще сме така живи, млади и красиви, както днес. И въобще да не си вярваме, че да остаряваш и да ходиш със здравната си книжка за ежемесечната доза наркотици е нормално.

2

Днешната рецепта разбира се е вкусна, но и много цялостна. Прекрасните земни вкусове на печеният картоф и спанака обединени в маслената плътност на боба, карамелизиран лук и подправки. Не ви трябва много за да сготвите нещо чудесно. Тази рецепта е именно един такъв пример. Замисляйки се над приготвянето осъзнах, че това е рецепта за готвене навън. Перфектна е. Боб от консерва, хвърляте картофите в огъня. Задушавате лука или запичате на огъня, подправки, смесвате и хоп, може да споделите планински залез с нея. Разбира се това е само идея, която ви подхвърлям и която аз ще осъществя при първа възможност!

4

Продукти 2 порции:

4 големи картофа

200 гр сух боб

(една консерва 400 гр)

1 глава лук

1 скилидка чесън

зехтин

сол, черен пипер

лют червен пипер

салвия

лимонов сок

Накисвате боба от предната вечер, освен ако не използвате от консерва.

Почиствате добре картофите и ги поставяте да се пекът в предварително загрята на 200С фурна. Печете ги без да ги белите, само ги овалвате в зехтин, сол и пипер. В началото на печенето покривате тавата във фолио, което махате след 15-20 мин. Картофите са готови, когато вилицата влиза свободно в най-дебелата им част.

Сваряваме боба до пълна готовност. В тиган загрявате мазнина и сотирате лука и чесъна, заедно с подправките. Прибавяте изцеденият боб и листата спанак. Разбърквате всичко и сваляте от огъня, след като спанакът омекне. Поливате с малко лимонов сок, малко…опитвайте не трябва да има вкус на лимони, само приятна свежест.
Взимате картофите, разрязвате ги и пълните колкото е възможно с бобената смес останалото разпределяте по дъното на чиния и поставяте отгоре картофите, които може да обелите преди това. Сервирано топло е най-вкусно!3

This morning words are just not coming as easy, as usual. Maybe I am sleepy, maybe I feel a little bit down, I am not sure. I am thinking what is my inner monologue today, or the dialog that is going on. I am trying hard to listen it, but somehow unsuccessfully. Today I am still thinking somehow of yesterday, for the food, the vegetarian and vegan cooking, mainly for the vegan regime, the people, the prejudice. There are people that don’t even want to taste something, because it sounds unnatural to them. In the next moment you ask yourself what is natural, what, when namely today the unnatural is what captures our fantasy. Maybe I am tired of cream, and nasty butter, from repelling biscuits with unknown filling, from margarine covered cakes. But yeah they are everywhere in the network, and are eaten daily, how to not consider them normal. As time passes I realize that people are living in a box. A little box, that took a few things from our world, and raised them to the level of the main food products, basic forms of behavior, etc. Maybe outside that box, the world is colorful and offering us billions of opportunities, thousands of tastes and emotions. Maybe that is vegan cooking for me. A fantasy with unlimited possibilities. The food is not only rich and wholesome, based on real ingredients, but often it is tastier and vivid. No, don’t get me wrong, I am not a vegan that’s bragging himself before the other unenlightened people. I am not even vegan. The truth is that 80% of my menu is vegan without intentionally wanting it. It just feels right, it happens by itself. What I mean is, there is a lot more to try, there is cooking that offers thousands of things, lot of it doesn’t fit at all in our heads, but it exists. We have to be tolerant to all kinds of food, we have got to add and expand our menu, and reveal life in it’s thousand variations. We have to love more, to go out more, to share more, to fear less, to be less annoyed. Let’s not forget that we are not always going to be as alive and beautifully young as today. And let’s not leave ourselves believing, that going every month for drugs with your health care card in front is a normal thing.1

Today’s recipe is tasty of course, but also quite wholesome. The wonderful earthly tastes of baked potato and spinach, united in the buttery thickness of the beans, caramelized onion and spices. You don’t need much to cook something wonderful. This recipe is namely one of this examples. Thinking of how it’s done, I realized it is something to be cooked in the outdoor. It is perfect for it. Canned beans, throw the potatoes in the fire. Stew the onion or fry it in the flames. Seasoning, mix and voila, you can share it on a mountain sunset.
Of course I am just tossing an idea, which I will execute on my first occasion!

Ingredients for two portions:

4 big potatoes

200g. dry beans (400g. canned beans)

1 head onion

1 clove garlic

Olive oil

Salt, pepper

Red hot pepper

Sage

Lemon juice

Soak the beans from the night before, unless you are using canned beans.

Clean thoroughly the potatoes, let them bake in a preheated 200c oven. Bake them without peeling them, only roll them in olive oil, salt and pepper. In the beginning of the baking process, cover the baking dish with folio, which you remove after 15-20 minutes. The potatoes are ready when your fork goes easily in their thickest part.

Cook the beans until they are completely ready. In a frying pan heat some oil, and stew the onion and garlic, along with the spices. Add the drained beans and the spinach leaves. Stir everything and take it off the fire, after the spinach gets softer. Pour a little bit of lemon juice on top, just a little bit. Taste it, it should not taste like lemon, only needs pleasant freshness. Take the potatoes and cut them, fill them with the bean mix the best you can, the rest spread on the bottom of the dish, and place the potato on top. You can peel them before this if you want. It is tastiest when hot!

5 мнения за “Печени картофи с боб и спанак (веган)

  1. Всеки човек сам прави изборите в своя живот. Храната е само един от тях. Докъде ще се разпростре съзнанието му и колко вратички ще бъдат отворени за него (а колко умишлено затваряме?), това също е личен избор. Не може да се сърдим… Някои хора дори не са познали чувството да се обогатиш. 😉
    Дано ме разбереш правилно! Аз не съм веган, но с голямо удоволствие те следя и благодаря за идеята, трябва да се опита това на някоя планинска полянка.
    Поздрави!

    Харесвам

      1. Защото светът е безкрайно шарен и има от всичко. 😉 То в това му е чарът…
        И аз се бунтувам често, докато след това осъзная, че явно така трябва да е. Знам ли…
        Усмивки! 🙂

        Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: