Десерт с тиква (без брашно)

За фокус в снимката трябва да кликнете на нея, защото wordpress се противи сериозно на фокуса и 😀

Продължаваме с десертите от старите книги с една класика рецепта, според  майка ми. Лично тя твърди, че много го обича и често го приготвяла преди, но явно е било доста преди, защото аз не го помня това време! Но знам ли, толкова неща съм изяла, а и като се замисля, може би като дете, нямаше да ми хареса. Бях скарана с тиквата, освен ако не бе печена със захар. Все пак това е минало и днес не мога да се откъсна от нея. Тук идва и днешната рецепта, която отново е в класическият си вариант. С навлизането в дните за пости, ще приготвя и новата рецепта. Честно казано приготвянето на този десерт ми бе малко „тъмна Индия“ защото в книгата няма снимки, а и текста към рецептата е от около 5 реда, при което не добиваш особено голяма представа около подробностите. Направих всичко както го пишеше и слагайки го във фурната се чудех, това…какво ще стане на края, каква ще му е формата, течно ли трябва да е и най- хубавият въпрос, кога е изпечено? В крайна сметка всичко мина прекрасно и много естествено. Десерта се запича и яйцата в него стягат както се и очаква, когато придобие приятна кехлибарена коричка е готов и доста мек, но след изстиване стяга и свободно се реже на парчета. Лесно и вкусно се оказа това преживяване. Може да си хапнеш много от него, не е прекалено сладко и натрапчиво. С една дума приказка е. Всъщност в рецептата ми има една малка подробност, която я отличава от оригиналната и това са овесените ядки, с които заместих галетата. С галетата не сме особено близки и не ми се искаше да я слагам, но ако вие искате, вместо ядките сложете същото количество галета.

Продукти:

• 1 кг тиква

• 100 гр захар

• 2 яйца

• 80гр орехи

• 200 мл прясно мляко

• 80 гр овесени ядки

• 50 гр мазнина

• 1-2 ч.л канела

Почистваме и нарязваме тиквата на парченца. Поставяме ги в тенджера с вода и ги оставяме да заврат за няколко минути, докато леко омекнат. Нека котлона е слаб, не е хубаво да готвим на много високи температури. Да, става по-бързо, но храната е малко безцветна и не така вкусна. Аз държа на добрия цвят на ястията си, особено на тези с тиква, важно е да са прекрасно оранжеви. Когато омекне леко я изцеждаме от водата и я слагаме в блендер или чопър, а може и да я размачкате с вилица или онова с дупките, на което току забравих името, използваме го за картофеното пюре. Във все още топлото пюре добавям маслото за да се разтопи, ако използвате олио това не е нужно. По принцип белтъците се отделят от жълтъците, но аз в бързината забравих, в крайна сметка не се оказа изобщо фатално. Дори бих си го приготвяла все така. Но ако искате да е по рецепта ги разделете и със захарта разбийте жълтъците на крем, тук добавете олиото, ако използвате такова. След това млякото, след него тиквата и канелата. Разбъркайте докато всичко се смеси и тук идват разбитите на сняг белтъци. Объркайте леко за да не спаднат много. Фурната е предварително загрята на умерена температура. Оставяме да се пече до кехлибарена коричка около 20-25 мин. Сега, ако изберете да сте като мен с цели яйца, просто там където биете жълтъците със захарта, разбивате целите яйца. След като се изпече се оставя да се охлади напълно и при желание се поръсва с пудра захар. Самият десерт е влажен сам по себе си и захарта се разтапя, за това особена ползва от нея няма. Освен чисто естетическа, но за жалост само за около 10 -15 мин. Преценете сами. Дано ви е останала тиква за да го опитате, ако ли не догодина!