Нещата, които правя  от онзи ден, не стават.Все нещо се обърква, все нещо не правя както трябва. Яд да те хване, то ме и хвана. Яйцата, добре сварени, даже повече, че да не се обърка нещо. Познайте, не се бяха сварили…как така, никаква идея. А не е като никога да не сме варили яйца. То изобщо в цялата работа имаше нещо гнило. Описвам яйцето : Счупваме го и гледаме сварено, твърдо едно такова от вън, вътре изненада, течно. Половината белтък много твърд, другата половина течен!? А по средата жълтъкът твърд, като преварен. Ужас!

  Вчера правих крем пъфс или на нормален език еклери, еклерчета. Всичко супер, тестото точно каквото трябва, слагам ги във фурната, точно както трябва. След 10 мин са се надигнали, идеално  и след малко, опа, гледам от долу, милите, червени,  от горе бели. Аххх фурната, прецакана! Вече знаех какво ще стане и се нацупих. Така и стана, докато се позапекат от горе от долу позагоряха. Яд да те хване,но са толкова вкусни.

Днес правя козунак. До сега не съм правила такова чудо, изчетох сумати неща в интернет, всякакви рецепти и препоръки, ок започнах. Маята! Мъртва…!Само дето разбрах какво е мъртва мая след като замесих тестото. Не бухна много, при първото втасване. Ядосах се и си казах ще го направя така…уфф и го сплетох на плитката. Оставих го да втасва за втори път. Бях отчаяна, разхождах се из хола и се цупех. Усещах едно тъпо гъделичкане от вътре, гъделичкането от неуспеха, дразнеше ме. Не спирам да мисля за това от час. Влязох да се изкъпя и изведнъж го осъзнах. Всичко е на ред. Аз просто не успях от първия път, аз просто не знаех нещо и не се справих отлично, аз не съм идеална. Повторих си още един два пъти последното и въртешно ми олекна, започнах да се усмихвам. Да, аз не съм идеална, аз съм просто двадесет и две годишно момиче, което се учи на всичко сега и трябва да греши. Боже, колко  щастлива станах изведнъж.  Всичко бе наред, то никога не е и било друго. Празника е пред мен, ще се събера със семейството си, приятелят ми си спи сладко в другата стая, аз научих повече от колкото си мислях и всъщност имам едни много вкусни еклери с лимонов чииз крем, чиято рецепта ще научите скоро, имам яйца за „чукане“ то без друго не ги ям много, а най- голямата изненада е, че и козунак имам, защото ако искате вярвайте, но докато бях в банята и след това, той се наду, втаса и продължава да втасва. Е може да не стане най-надутия козунак на света, дори може да не е и най- крехкия, но ще е най-вкусния, който семейството ми ще опита, тази година. Ще е този който съм месила с двете си ръце, в който съм вляза мисли и сърце, и всичката си любов към хората които ще го ядът, че няма как този козунак или който и да е друг да е провал.

Няма провали, има високи критерии, понякога безоснователни, те пораждат нашите разочарования, нашето недоволство и лошо настроение. Но те не съществуват, защото в момента, в който излезем от космическият кораб „нас“ ние намираме всичко около нас, мир, щастие и успех, дори само в това ще си се усмихнал тази сутрин. За това мога да се усмихна, да каже, че се справих добре и се гордея със себе си и следващият път ще опитам пак на драго сърце, пък да става каквото ще. Затова усмихвайте се, нищо не се е объркало и не забравяйте, че никой няма да се сърди за леко прегорената вечеря или курабия, по важното е, че тя съществува.

Ами, получи се, всичко в крайна сметка 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: